Хазартната индустрия в България, ЕС и света се намира в състояние на постоянен прогрес и промяна в ерата на дигитализация, глобали- зация и технологичен напредък чрез мобилни приложения, блокчейн и криптоактиви, както и изкуствен интелект.  Традиционният модел на регулиране на  хазарта чрез императивна нормативна уредба (наричана в доктрината като  „hard law”) освен своите предимства все повече доказва и своите ограничения, защото изостава от обществените, етични и технологични достижения и постоянно се налага да ги догонва, което не винаги се получава. Законът  за хазарта в България, особено след промените през 2020 г. и новите рекламни  рестрикции от 2024 г., е пример за традиционен hard law подход за правна  регулация на хазартната индустрия, с който е направен опит да се обхване  целият спектър на хазартни услуги. Към последните изменения и допълнения  на закона за хазарта в България обаче (изм. и доп. ДВ. бр.49 от 17 Юни 2025г.)  това не се случва и неуспешно са регулирани или липсва регулация въобще за  някои нови технологии и видове хазартни услуги като: крипто казино, социални казино игри,  виртуални предмети, токени/NFT, крипто активи и други.  В тези „сиви зони“ на правна регулация ролята на soft law инструментите  като кодекси, насоки, стандарти, меморандуми, зелени книги и добри практики може да бъде ключова. Настоящата публикация има за цел да изследва и да  докаже, че въпреки доминантната роля на hard law чрез българския закон за  хазарта, интегрирането на soft law инструменти, особено по отношение на  новите технологии и платежни модели е не само възможно, но и необходимо  за ефективна, адаптивна и предвидима регулация на хазартната индустрия. К 20, К 23, К 29 20

В динамиката на съвременния трудов пазар съдебната защита  на трудовите права се превръща не само в юридическа необходимост, но и в  социална гаранция за стабилност и справедливост. Работникът или служи- телят, изправен пред уволнение, неизплатено възнаграждение или нарушени  условия на труд, не вижда в трудовия процес просто процедура, а шанс да  отстоява достойнството си. От своя страна работодателят често възприема процеса като изпитание за устойчивостта на бизнеса и възможност за  утвърждаване на законността на своите действия. Именно в тази двойственост – между стремежа към бързина и ефективност и необходимостта от  максимална защита на права се очертават съвременните предизвикателства  пред трудовия процес. Целта на настоящата статия е да представи медиацията като алтернативен и по-ефективен способ за уреждане на трудови  конфликти извън съдебната зала, както и да покаже как този метод под- помага съхраняването на взаимоотношенията между работник и работодател, вместо да ги изостря, както често се случва. В методологически план  разработката се основава на някои изследователски методи, наблюдения и  анализ. От съществено значение е да се аргументира, че медиацията е ценен  и устойчив инструмент за разрешаване на трудови спорове, който допринася  за по-добър социален диалог и стабилна работна среда. M54, M59 12

Процесът на подготовка за въвеждане на еврото представлява ключов етап от задълбочаването на икономическата и институционална интеграция на Република България в Европейския съюз. Тази статия разглежда икономическите аргументи „за“ и „против“, специфични макроикономически показатели и ключови рискове, както и препоръки за политики за присъединяване. Направена е оценка на историческото развитие на процеса, хронологията на основните етапи на преходния период. В материала са разгледаниподробно предпоставките за приемането на страната ни, основните предимства и рискове, както и е направено сравнение с други страни от Европейския съюз, които са влезли в Еврозоната през последните години. Успешното осъществяване на този процес ще затвърди мястото на страната в основата на европейската интеграция, ще допринесе за по-висока финансова стабилност и ще отвори нови възможности за икономически растеж и инвестиции. Е62, Е65, F15 12